Afitos in Halkidiki fun&beauties

Here are some pics of the beauties in Afitos on Halkidiki, GR :) where i spent some nice time during the long Easter vacation...

I didnt have a chance to practice my English there, cause most of the people there were from Bulgaria, and besides there were a lot of Greeks from the Macedonian parts of GR, with whom we were speaking in.... :) well- we in BG, they- in MC ;)

And one more thing- in the days between 1st and 6th May, beyond any doubt, at least North Greece was Bulgarian territory :D

here are some pics! Enjoy!






Here is a nice shot, made by Oggi, and the fave palms in a secret combination with "multibluecoloured" sea ;) is this what Calomira was singing for? ;)
here are some cute purple flowers and You all know how much i love purple flowers :) they just seduced me... and i didnt resist to join them into a photo ;)
what about another secret combination? "Rouge et noir", mixed with the fascinating fond?

And no one is even commenting my passion about the sea and how i t will always be deluring for my poor soul, which had the chance to be born under the powerful element of the water ... This is the result of mixing what is written upper

a perfect place for dinner, soft melody of tender waves and a dying sun, kissing gently..

Soft smile, Eden

Ice cream- universal cure!

:) indeed!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Ice cream is my best friend! And not only mine, but also Yours! Especially when chocolate is involved! ;)

Here is a short list of what ice cream cures:

1. Depressions (almost every kind)
2. bad moods
3. the conflict - to icecream or not to icecream
4. bad news from doctors
5. bad news from dentists
6. bad news from court
7. bad news from work
8. bad news from boss
9. bad news from university
10. bad news after an exame

11. He can be with You when You are alone
12. Or to join You and Your half, being the always wanted 3rd party and even helping in building up a sweeter, much more delicious relationship
13. Broken hearts
14. Breaking a relationship with a bf/gf
15. PMS
16. AMS
17. you dont need to wait till the morning for to see the old situation in a better light- with ice cream every situation looks to so bad at all!
18. Ice cream is always there!
19. In ever colour, taste and flavour!
20. He will never hate You if You tell Him- I am breaking with You on coming Monday!
21. He always understands!
22. Removed wisdom teeth (for this- Thanks to Robi Caralis!)
23. The taste of blood after removed wisdoms (for this - again thanks to Robi Caralis!)
.
.
.
....and more...



Please, if You know what else Ice cream cures or why Ice cream is Your best friend, please PM me or E-mail me, or just leave me a comment here and i will add Your suggestions to the list above!

Enjoy Your next lick! ;)

Yours, Eden, licking up ice cream of yoghurt, cookies and chocolate ;)

Apocalyptica - Toreador

Greetings with my fave song of Apocalyptica at the sake of their visit in Bulgaria and my "nonability" to see them again :(

Mal di testa

Salve! :)

I just came from my Italian classes and i am dying for just a pillow and a bed.. I dont know what is going on with me.. Is it from the drugs of the dentist, or the weather, or just a personal not quite good condition, but these days i feel like a rag, You know... Hardly stepping forward... Literary! :0 Something i did to my right hip joint and honestly i don't even remember what, but it hurts in every step:D

I also have an awful "mal di testa", me! A person, who usually possesses a tough head, wooden even ;), innate to every one, coming from la mia bella Sofia and the Land of S(h)op(h)ians :)

is it a lating "spring laziness"? who knows...

And those hundreds of tenses in Italian! Today we studied the next one... Imperfett conguintivo, which a kind of Trapassato congiuntivo... and which is something like not a tense, but a "modo" and i am realizing now, that i dont have even a tiny knowledge in the Bulgarian grammar rules! I know so much more in the grammars of the English, of the French, of the Italian even, compared with the Bulgarian one! A shame!!!

But today was a lazy and slowly passing lesson... W made few quite long breaks with the guys of il mio gruppo italiano :) and we were discussing what to do on saturday evening, since we cant go to a disco, cause we have to wake up early in the morning (guess why)... and we decided to go and see the new movie of "Sex and the city", based on thefantastic series, which changed so much even my own life and point of view, the relations between my friends, the girls, the boyz, the sex........ :D

Now i am going to vacuum the house and then- for a short (or not so short) nap ;)

When will i finish my decisions of the court??? *sigh*

Btw, today is the concert of Apocalyptica in Kavarna, at the seaside, and guess who loves them and cant go and see them guess why ;) grrrr

a la prossima...! ;)

baci caldi, Eden O:)

Lost Wisdom

Hello, Everyone!


Today my Dentist Dr. Selar Fransis surprised me with the news that he is not going to remove only one of my wisdom teeth, but both of them (the 2 remaining - on my upper jaw, after two operations of the lower jaws wisdoms two years ago)

And he really did it, for about 2 minutes the last piece of wisdom was taken from me!

After that i went home, got naked, laid under the covers and fell into sleep for about 6 hours or so! I had so awful headache, as if my head was about to explode, i was spitting blood around and my jaws stiffened by the drugs... When i woke up, the first thing i saw was a pillow with blood on it!

Last time i had bruises on my cheek, coloured in every colour of the rainbow, i hope- this time at least i wont be bruised...

It is better to go to bed, cause my head is pulsing awfully...
Good night and cross fingers to resist my wish to drug myself with painkillers ;)

Yours, wisdomless Eden ;)

Ball Night

Today, 6 years ago, was the ball after my graduation in the high school...
hearing the noises all around, echoing in Sofia, it is impossible not to remember one of the happiest moments in my life- the Night of My Ball, when i was the princess, owning around..
We we screaming, we were counting, we were crazy and full of happiness, rejoicing the end of the school days and the beginning of the new life, not knowing where we will go, but full of confidence and energy, and hope, innate in youth only! I am looking at the pictures from the old albums and i see the care-free eyes looking from the pictures... Will i ever forget this night? Impossible. It was my first and most happiest moment in life... and the memories make me smile..

Yours, Eden

Requiem for a dream

The good thing in the dreams is that not always they turn into reality and that keep us continue, step by step...

I had a seed, but it never felt the kisses of the sun and the embrace of the water...

I had a flower, lost its roots...

I had a short lasting beauty...

I have a flower, scorched...

лека нощ

not Yours, Eden

the story of a Flava Coma and a Sattion

Леко залитащата фигурка, едва открояваща се сред тъмния фон с черните
си дрехи, все повече и повече се отдалечавяше от осветената дискотека.
Само далечният шум от музиката още достигаше до нея. Тя вървеше в
тъмното, боса, с разрошени от вятъра коси, представляващи един вълнист,
медно- червен облак, ограждащ бялото й лице и само леко треперещите й
рамене подсказваха, че плаче. Погледът й се губеше в незнайното, отвъд
тъмносинята линия на далечния хоризонт. Жената вървеше, без да вижда,
като мокрият пясък и нежният допир на тихите, спокойни вълни бяха
единствените, които ставаха свидетели на нейната слабост.
Току що се бе скарала с приятеля си и го бе оставила полупиян сред
компанията им в дискотеката, заровил глава сред безбройните малки,
празни чашки, представлявали някога текила. Вечерта бе толкова
приятна…За пореден път след “мъжко” състезание по надпиване с текили тя
бе победила всичките си съперници и съпернички на масата, които не
издържаха на нейните 15 “лимонени целувки”, както ги наричаха. Никой не
вярваше, че тя бе успяла. И все пак си спечели баса, който
представляваше 15 пъти спускане по водната пързалка. След като всичките
се бяха развеселили от алкохола и хубавата музика, кънтяща в ушите им,
се отправиха заедно към един от дансингите, които бе в морето до
глезените и танците в него бяха влудяващи. Тя издърпа приятеля си,
който обаче бе с наранено самолюбие поради факта, че това момиченце,
което едва ли достигаше 168 см и тежащо не повече от 50 килограма, го
бе победило за пореден път в една чисто мъжка игра. Все показваше, че е
по- добра от него. Много се дразнеше от навика й да не обръща никакво
внимание на неговите предложения, а все да прави, каквото тя сама реши.
Не само не се съобразяваше с желанията му, ами и все се държеше
покровителствено с него, като все му казваше, че й е ясно, какво има
предвид, но в случая е по- добре да се направи иначе. И тя бе човек,
значи и тя правеше грешки, но ето, че до сега все се оказваше права.
Това изключително много го дразнеше, защото обичаше да се прави
неговото. И по най- лекомислен начин я принуждаваше със сила да прави
неща, които знаеше, че мрази. И ето сега, още един път щеше да
демонстрира колко по- добра е с танците си.
Развеселена, с подканваща усмивка, тя започна да танцува около него,
като накара всички мъже наоколо да му завидят, но той не забелязваше
това. През цялото време си мислеше, как да я накара да страда, защото
го заслужаваше кучката! Не беше честно все тя да излиза права! Бе
толкова прекрасна в черните, прилепнали дрехи и хвърчащата, топирана
коса, но бе твърдоглава. Трябваше да й се покаже, че трябва да уважава
другите! Сега, като я гледаше как извива тялото си в ритъма на танца и
израз на блаженство се изписва по лицето й, по което играеха сенките и
светлините, той разбра. В този момент тя бе толкова открита и
беззащитна пред него- сега бе моментът да я накара да страда. Дръпна я
за косата и брутално започна да я целува, като бе извил ръцете й зад
гърба. Това я стресна и тя извика от болка. Погледна го с неразбиращи
очи и се изплаши от това, което откри в сините късове лед,
представляващи неговите очи. Тя се опита да се измъкне от ръцете му, а
той, напълно подвластен на алкохола, я разтресе с всичка сила. Техните
приятели, които танцуваха наоколо, забелязаха, какво става и се опитаха
да ги успокоят. Но тогава той избесня и какъвто си беше висок и силен,
с мощен удар повали най- добрия си приятел. След това я стисна за
лакътя, изви едната й ръка и я повлече към масата. Бутна я в един от
столовете, дръпна косата й назад и, като взе една бутлка с неизвестен
алкохол, започна да я излива в устата й насила. Тя не можеше да
помръдне и започна да се дави и задушава в ужаса. Усети, как всичко
наоколо започна да се слива в едно, изгуби чувстителността си и сякаш
се парализира. Чувстваше, как умира. В този момент приятелите им й се
притекоха на помощ и тя остана да лежи в стола, като безпомощно се
опитваше да си поеме въздух. Нищо не виждаше, а само отдалеч дочуваше
незнайни гласове, но не ги разбираше.
След известно време, някак посъвзета, тя надигна глава и отвори очи.
Музиката продължаваше да оглушава всичко наоколо, светлините примамливо
осветяваха танцуващите хора. Тя се огледа наоколо. Срещна загрижените
погледи на някои от приятелите им. Той седеше на един стол, като бе
поставил главата и ръцете си на масата.
-Как си?- попита я някой? Но тя не обърна внимание.
-Какво става? Как е той? Добре ли е?- Тя стана рязко и бързо, залитаща,
отде при него, наведе се и го повика по име. Той не отговори.
-Спи, не се безпокой-бе отговорът на питащите й, притеснени очи.-Утре
ще е по- добре. Както и ти. Не му се сърди. Той не знаеше, какво прави.
-Знам-съвсем тихо каза тя.-Аз ще се прибера. Нали ще се погрижите за
него?
-Ако искаш, ще те изпратим с някой…
-Не-прекъсна го тя-Сама ще се прибера. Има нъжда да остана за малко
сама със себе си. Ще се оправя, не се безпокойте.-тя стана и замаяна
остави бляскавата дискотека и чума зад гърба си. Блуждаещият й поглед
невиждащо се спря за миг на любопитно- втренчените в нея очи на някаква
непозната, но дори не забеляза загрижеността им.

Седеше на хладния пясък, заслушана в тъжния припев на вълните и
безшумно плачеше, прегърнала коленете си, зареяла невиждащи очи в
звездната безкрайност.
Нисък шепот зад нея сякаш я върна на земята:
- Не бой се! Аз съм приятел. Не се страхувай от мен. – и в следващия
момент нещо топло покри голите й рамене – предположих, че сигурно си
измръзнала. Изхвърча от дискотеката без никаква връхна дреха. – този
шепот, толкова тих и успокояващ..На кого ли беше. Сатион ме можеше да
разбере дали беше мъжки или женски, но беше мек, като балсам за
разкъсаната й душа. – Още трепериш – отново прошепна странният глас. –
нека опитам така – и тя усети плавни движения по гърба си – Така ще се
стоплиш – прошепна отново тайнственият глас и полека лека Сатион усети
топлината, която нежните, но стрателни пръсти разпръскваха по
вкочаненото й тяло.
- Кой си…
- …Съм аз ли? – Сатион усети весели нотки в тихия шепот зад себе си.-
твоят Ангел – хранител, мила моя. И съм тук, за да споделиш с мен какво
те мъчи…разкажи ми всичко, ще ти улекне. А после ще видиш и лицето ми,
ако го желаеш…
Пръстите по гърба й образуваха плавни кръговидни движения, толкова
успокяващи, толкова приятни…Сатион се почувства толкова лека, така
сигурна, макар да бе с някой непознат на безлюдния плаж, че изля
всичката скръб и тъга, цялото отровно страдание и се прочисти от
всичко, което тежеше на сърцето й.
И когато всичко таено се изля, и изплака сълзите си, тя почувства това
незнайно същество, което бе дарило тялото и душата й с топлина, толкова
близко…
Отново избухна в сълзи.
Как беше възможно някой непознат да й дари толкова много, а хората, на
които вярваше и които обичаше да се отнасяха така с нея?
- Шшш, недей, недей… - успокояващо се обади отново призрачният глас.
- Знаеш ли колко ми е студено…чувствам се така заледена, чувствата ми,
добротата, сърцето…Толкова е студено…А ти..
- Тихо, тихо… - непознатото призрачно същество обви ръцете си около
Сатион и силно се притисна. – усети моята топлина, мила…
Сатион прегърна нежните ръце около себе си и прошепна:
- Колко нежна кожа имаш. Как се казваш?
- Флавакома… - Сатион се извърна и прошепна усмихнато на Флава Кома
- Моят ангел хранител…



В далечината прозвуча нова мелодия, нежна и обсебваща…
“Baby, join me in death…”
“Join me, join me, join me…”
escape from this world
we’re so anxious to be together, together in death (indeed)
join me, baby, join me…
would you die for me or no…
baby join me in death…
join me , join me…
Сатион вдигна глава и погледна към Кома Флава. От по едната й страна се
стече бавно и плавно една сълза, която остави солена и влажна следа по
лицето й. Кома Флава вдигна ръка и нежно я изтри с пръстче, след това
го облиза и каза:
“С мен никога няма да пророниш сол”…
Сатион бавно затвори очи.
-Правила ли си го някога?- прошепна тя.
-Не…-тогава Кома Флава се наведе напред и прошепна- Join me…
Устните й се доскоснаха нежно до устните на Сатион, а после й се
усмихна.
Сатион я погледна изненадано. До ушите й достигна далечният глас:
“Baby, join me in death…”
Изведнъж всичко, което й се бе случило и бе връхлетяло замаяната й
глава, се изпари…“Join me, join me, join me…”
escape from this world… Какво значение имаше всичко? Никакво. Тя не
мислеше. Не бе способна да мисли. Алкохолът, който бе погълнал, бе
отнел способностите й да мисли, а само изостряше сетивата и
чувствеността й. И сега, лишена от мисли и предразсъдъци, просто се
отдаде на момента. В главата й прозвучаха далечните думи, разбиващи се
наоколо…Нежната мелодия напълно се сля с ума й. Тя полетя, издигна се
високо над всичко. Чувстваше се лека като перце. Не помнеше коя е, не
помнеше къде е. Знаеше само, че седеше на ръба на вечността и до нея
Кома Флава клатушкаше крачета , облегнала русокосата си главица на
гърдите й.
Първите отблясъци на лъчите ги свариха на плажа, облегнати на една
скала и загледани в неописуемата красота на отиващата си нощ и
възраждащото се златисто Слънце. Изгревът бе изтъкан от най-
разнообразни нюанси от бледо жълто до кърваво червено. Розовопръстата
Зора обля с божествената си красота цялата земя, а Сатион и Кома Флава
я посрещнаха в спокойствието на пясъците и напева на вълните, на които
пригласяха чайките.
-Не искам да свършва-прошепна Кома Флава и погали Сатион по шията. След
това се изправи и започна бавно да целува врата й с най- влудяващата
нежност. Тя притвори очи и се отдаде на тръпките, които започнаха да
пробягват по цялото й тяло. След това Кома Флава зарови ръце в косите
на Сатион и прошепна в ухото й с усмивка:
-Знаеш ли, тази нощ сънувах…Имаше един сън. По принцип винаги сънувам
черно-бяло, но този сън бе специален. Беше пълнолуние и сънят бе цветен
и необятен.
-Във всички цветове на дъгата? Тя е най-прекият път на боговете до
Асгард, тяхната обител.-промълви Сатион, но Кома Флава поклати
русокосата си главица и отвърна:
-Дъгата…Дъгата е песъчинка в призмата на съня, в който се пречупва
целия свят, когато е влюбен човек.
Настъпи мълчание, примесено с вълшебния шепот на вълните, позлатени от
милувките на слънцето. Кома Флава продължаваше да рови из косите на
Сатион, които изкряха като огнени на фона на изгрева.
-И в този сън се появи ти, като накара Луната да избяга. Протегна ръце
към небето и свали огненото слънцето от небосвода, а след това го
постави на главата ми и то влезе в мен. Това бе твоята обич, която ме
изгори и изпепели…
В този момент се появи и самото слънце. То ги заслепи с божествеността
си и ги целуна с топлите си лъчи. За миг двете останаха загледани в
безкрая.
-Време е.- промълви Сатион, извърна глава към русокоската зад гърба си
и се загледа в очите й. “So pure…”прозвуча в съзнанието й тексът на
любима песен. Такава чистота и изкреност се четяха в топлите й, златни
очи. Тя се усмихна, а Кома Флава леко докосна устните си до нейните. В
това имаше такава чистота и невинност, ненакърнена от никаква плътска
пошлост. Това бе прост миг, в който две души се намериха за момент,
сляха се от нуждата да споделят мига и творяха спомени, които щяха да
ги топлят по пътя… Въпросът бе не колко ще продължи мигът, а че е бил
споделен.
One chance, one kiss one taste of you my…

Сатион бавно се изправи и протегна ръка на Кома Флава. Пръстите им се
преплетоха и двете тръгаха по мокрия пясък, като оставяха вълните да
галят глезените им.
Две малки фигурки се плъзгаха бавно и плавно в далечината. Когато
достигнаха края на пясъчната ивица , те се прегърнаха, а след това
ръцете им се раделиха. Всяка пое своя път, като съзнаваше, че никога
нямаше да види другата. Но също така знаеха, че бяха станали част от
нещо прекрасно, което бе отминало, но вечно щеше да ги топли. Не бяха
от значение няколкото целувки, а самите чувствата, които бяха
споделили. Бяха се извели от другата страна на тунела и всяка от тях
представляваше горяща факла, осветяваща пътя на другата. Сега вече бе
останала само пепелта, но спомените…те бяха топлина, от която всяко
създание живееше. И ето, че две непознати души се намериха и макар да
бяха като огъня и водата, те споделиха заедно миг от самата вечност. Не
знаеха имената си, но знаеха тайната на споделения миг.

Слънцето се издигаше от своите чертози отвъд безкрая над морската шир,
разбудено и сънливо, а неговите вестители- лъчите, достигаха всяко
кътче на земята, като събираха в паметта си съдбите на хиляди човешки
същества, споделили мига…

Автор: Аделина Янкова, 2001
Всички права запазени :)

an old short story from my youth

Hello Everyone!

Just before a minute i was digging in my oldest e-mail box and for my surprise i found there an oooold short story, which i wrote somewhen in 2001.. I have forgotten about it and i considered it as lost, since i thought it disappeared along with all the stuff that died when my old hard disc died..

Well! It is still alive :) I believe this was without redaction and correction :) But i am going to post it here just for to let You see what Your Eden wrote in an cold winter night in the past 2001...

Enjoy!

Eurovision 2008 Bulgaria WINNER song - DJ, Take Me Away

It is better not to comment tonight what are my feelings after this so unfair semi-final of Eurovision 2008..

The laziness of the countries of western Europe caused the fact that the countries of Eastern Europe in the last years just reign the first places... And why not? This is one of the rare opportunities for the eastern European countries to show what they create on big stages...
The top of everything was last year,when the songs, coming from easter Europe just kicked asses both on semifinals and finals!

So, the result was that the reglements, after 52 years, were changed and here come the bad luck for the Bulgarian song- last year the BG song of Stoyan and Elitza was placed as the 5th song and they won the right of the next years BG song to go directly to the final, but the reglements were changed and besides, the voting was limited inside the groups, as the motive was- not neighbourers to vote for each other...

Anyway!

The song was really one of the ebst and as people on the sites say- Deep Zone Project&Baltazar are th informal winners of Eurovision 2008!

Good luck to the others!

I am Jack's broken heart

*
*
*

From the cradle of civilization people were led by the power of their feelings. Feelings are what extinguish us from the animals and what made us to do the next step in evolution, turning us into human beings, still ruled by instincts, but covered with the soft touch of emotions, strong enough for to change masks and create societies.

My favourite French author - Honoré de Balzac says that “suffering leads to the greatest inspiration” and no one here is about to object this stated fact- suffering is the form of a feeling that may be consisted by not one only reasons, to be caused, but there is one that is constantly there – love. And the off-spring of them – the broken heart. These and others are the reasons for Your Eden to hope to meet her revelation somewhere on this long and hard road (in or out of Hell ;) ).

What is love? Not one and two people on this planet tried to express in every kind of form what the love is.. And they were all right, because what is love if not what make us continue the fight as mighty warriors in shining harnesses, love is that shows the light paths through darkness and our inner soul landscapes, and the shelters, and the calm wharfs, where You can hide from the storms and wait Your wounds and scars to be cured. And this is what this Eden was searching for, wandering through unknown places.

She is now in safe. And a soul is in peace.

The ancient greeks used to believe in the “calocagatia” – the mixture of inner and outer beauty in the honourable citizens. It wasn’t enough just to be noble inside, or to be beautiful in appearance, but to be both noble inside and with beauty and grace, given by the Gods.

Stepping quietly in her shivering white silks, Your Eden feels that her direction is right and if she follows her heart, it will bring her to the perfection of the ancient world – calocagatia, when wounds and scars will be gone, and the thorn heart will beat again with the heart of the one that possesses her.

Because, as the flying snow, a we can also fly..

Yours, Eden

May flowers...

Hello Everyone!

For the beginning of this wonderful month, created by God and Nature just for weddings and great time, i would like to share with You some more pics of my Graduation ceremony and smiling, to wish You a good night ;)


Sogni d'oro! :)


fiore di campo

The Head of the Law Faculty gives me the diploma and the award for excellent esteems ;)
Mish, Rumen and me
the Thursday 4 at the restaurant
Me and one of my professors in Penal Procedures Law (Prof. Smolichki - he is really great!)



no comment ;)
Mish and me
no comment 2
some more of Mish and me
Eve roxxxxxxxxxxxxxxxxxxx!!!!!